Служители използват дрон, за да маневрират с фотоволтаични панели за монтаж на покрива на навес за въглища в Мааншан, провинция Анхуей, на 5 май. ДЖАН МИНГВЕЙ/ЗА КИТАЙ ДЕЙЛИ
Бързият напредък на Китай в устойчивото градско развитие предлага ценни уроци за други бързо урбанизиращи се региони, особено Югоизточна Азия и Африка, и дори за развитите страни, които се стремят да подобрят своите практики за зелено строителство, според Института за световни ресурси.
„Една от ключовите сили се крие в способността на Китай да прилага национални инициативи в мащаб“, каза Роксана Славчева, глобален ръководител за застроена среда в WRI Ross Center for Sustainable Cities, по време на ексклузивно интервю за China Daily.
Програмите в Китай ускориха внедряването на слънчеви панели на покрива в жилищни и обществени сгради. Този централизиран подход за планиране, характеризиращ се с масови поръчки, стандартизиран дизайн на системата, рационализирани разрешения и ръководени от държавата механизми за финансиране, значително намалява разходите и сложността на приемането на чиста енергия, каза тя.
Този модел, според Славчева, е особено ценен за страни в Африка или Югоизточна Азия, където комуналните услуги имат силно влияние, а инвестициите в инфраструктура се управляват централно.
„Страни като Виетнам, Кения и Индонезия могат да се възползват от адаптирането на стратегията на Китай за разширяване на достъпа до слънчева енергия и енергийно ефективни технологии в мащаб“, каза тя.
Според работен план, публикуван от правителството за ускоряване на енергоспестяването и намаляването на въглеродните емисии в строителния сектор, всички нови сгради в китайските градове ще отговарят напълно на стандартите за зелено строителство до 2025 г., което според Института за световни ресурси е важен етап в ангажимента на нацията за намаляване на въглеродните емисии и насърчаване на устойчивото градско развитие.
Това постижение е резултат от две десетилетия на непрекъснато усъвършенстване и надграждане на стандартите за зелено строителство, с фокус върху управлението на пълния жизнен цикъл, включително изискванията за зелени строителни материали.
Градове като Шенжен, провинция Гуандун и Шанхай са в челните редици на това движение. Шенжен започна да прилага стандартите за зелено строителство през 2022 г., докато Шанхай въведе свои собствени разпоредби за зелено строителство през януари 2025 г., изисквайки всички нови големи обществени сгради да отговарят на най-благоприятния за климата клас от три звезди на режима за сертифициране на зелено строителство.
Според Славчева Китай също е постигнал значителни крачки в разработването и внедряването на интегрирани в сгради фотоволтаици.
Стандартите за зелено строителство на Пекин, например, задължават BIPV за нови обществени сгради и индустриални паркове. Пилотните проекти показаха интегрирани слънчеви фасади и покривни решения, разработени от китайски компании, които правят иновации в BIPV стъкло, слънчеви окачени стени и керемиди.
Тези китайски BIPV продукти все повече навлизат на световните пазари, включително Европа, Близкия изток и Югоизточна Азия, каза тя.
BIPV, която съставлява основна част от пазара на слънчева енергия на покрива на Китай, ще има пазарен размер до 40 милиарда юана (5,55 милиарда долара) тази година, според Китайската асоциация BIPV.
Китай има за цел да оборудва половината от новите си обществени институционални сгради със слънчеви панели на покрива до 2025 г., заявиха Националната комисия за развитие и реформи и Националната енергийна администрация в съвместно изявление наскоро. Те също така посочиха натиск за разширяване на покривните слънчеви инсталации в селските райони и индустриалните паркове.
Джун Баошен, председател на Longi Green Energy Technology Co, също подчерта важността на увеличаването на използването на BIPV, като каза, че това е ключов подход заедно със сградните фотоволтаици за разширяване на производството на слънчева енергия на покрива.
Тази интеграция не само генерира чиста енергия, но и подобрява дизайна и функционалността на сградата, каза Жонг.
Въпреки че в момента са по-скъпи от слънчевата енергия на покрива поради интегрирането им в обвивката на сградата, BIPV решенията предлагат гъвкавост и издръжливост, представлявайки значителна възможност за китайските производители да разширят износа си, тъй като производствените мащаби и разходите намаляват, каза той.
Гледайки напред към целите на Китай за въглероден пик до 2030 г. и въглеродна неутралност до 2060 г., Славчева подчерта необходимостта от подход на жизнения цикъл за управление на въглеродните емисии от сградите.
Това включва фокусиране не само върху оперативната енергийна ефективност, но и върху справянето с емисиите нагоре по веригата, вградени в строителните материали и строителните процеси, каза тя.
„Международното сътрудничество ще играе жизненоважна роля вОсъществяването на тази трансформация и двупосочният обмен на опит и иновации ще бъдат особено ценни“, каза тя.
„Европа предлага зрял опит в интегрирането на енергийните и климатичните цели в градското възстановяване, строителните норми и моделите на финансиране, които Китай може да адаптира към нейния контекст. Обратно, широкомащабните възможности за прилагане на Китай и стратегиите за урбанизация предлагат ценни уроци за страните в Югоизточна Азия и Африка, много от които са изправени пред подобен натиск за градско развитие.“
Резервоари за chinadaily.com.cn
Моля, посетете:
Нашият спонсор
Ето така:
Като Зареждане…
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта