Тъй като правата на човека са взаимносвързани, неделими и взаимозависими, дискриминацията неизменно влияе на всички останали права. В изпълнение на поетите международни и европейски ангажименти в българското законодателство е въведен принципът на равенството.
Темата за неравното третиране е на вниманието на институцията на омбудсмана още от самото ѝ създаване. Броят на постъпващите жалби с оплаквания за дискриминация ежегодно расте, което води до извода, че, от една страна – проявите на неравно третиране в обществото ни стават все повече, а от друга – че гражданите стават още по-чувствителни към тях и се обръщат за подкрепа към компетентните институции за защита на определени права.
Въпреки че институцията на омбудсмана на Република България не е специализиран орган за защита от дискриминация, институцията неведнъж е подчертавала в своите становища и във внасяните годишни доклади пред Народното събрание, че дискриминацията не засяга само конкретната жертва и в много по-голяма степен е опасна и вредна за съвременното общество като цяло в контекста на глобализация, в национален и международен аспект, защото е в състояние да подкопае демократичните ценности и принципи на достойнство, равноправие и взаимно уважение между хората, отричането на които в миналото е причинило световни войни с ужасяващи последици за мира и човечеството, включително за икономиките в света. Дискриминацията може потенциално и в мирно време да попречи на достигането на високо равнище на заетост и социална закрила, повишаването на жизнения стандарт и качеството на живот, икономическа и социална интеграция и солидарност.
Равнопоставеността на жените и мъжете е важна за постигане на националните цели за по-високи икономически растеж и заетост, равни възможности и социално сближаване. За съжаление, принципът на равенство между половете продължава да се нарушава и чрез публични изказвания, които са сексистки, подбуждащи към омраза, и най-често водят до блокиране на действията за борба с насилието, основано на пола. Стереотипи, свързани с пола, са основна причина за неравенството между половете и засягат всички сфери на обществото, вкл. чрез ограничаване възможностите за участие в обществения живот. Спрямо жените стереотипите често ограничават и икономическата независимост.
За омбудсмана действащият Закон за равнопоставеност на жените и мъжете (ЗРЖМ) от 2016 г. продължава да бъде по-скоро формален, декларативен и слабо разпознаваем сред обществото, без значим практически ефект.
Важно относно домашното насилие:
Какво е домашно насилие?
Домашно насилие е акт или опит за принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права чрез:
1. Физическо насилие: напр. блъскане или нанасяне на удари, ритници, шамари; хвърляне на предмети; или отправяне на заплахи с оръжие или за нараняване; физическо възпрепятстване; заключване някъде против волята; отказ от наложителна помощ, когато съм болен, с рани или при бременност; възпрепятстване да потърся медицинска помощ; побой над деца; заплахи за физическо насилие мои роднини или приятели и др.;
2. Сексуално насилие: напр. принудително събличане (против волята); принудително подтикване към полово сношение (против волята); полови сношения с особена жестокост; проявява на изключителна ревност и обвинения в любовни връзки с кого ли не; и др.;
3. Емоционално и психическо насилие: напр. постоянна критика, крещене и обиждане; незачитане на чувствата и подигравки относно убежденията; забрана да се излиза на работа или социално (вкл. с приятели и роднини); манипулация чрез лъжи; обиди към приятели и роднини; забрана за обаждания по телефона; унижаване на публично място; заплахи за изгонване от дома или вземане на децата; недопускане до децата и др.;
4. Икономическо насилие: налагане на пълен контрол над домашния бюджет; едностранно вземане на финансови решения; присвояване на всички семейни доходи и др.
За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Домашното насилие се извършва от лица, с които съм или съм бил/а в родствена връзка, вкл.: съпруг/а или бивш съпруг/а; лице, с което се намирам или съм бил във фактическо съпружеско съжителство (т.е. живее се заедно на съпружески начала; споделя се общ дом, но без брак); лице, от което имам дете (и в случаите, когато има фактическо съпружеско съжителство); възходящ или низходящ роднина (или такъв на лицето, с което се намирам във фактическо съпружеско съжителство); лице, което ми е настойник, попечител или приемен родител; и др.
Как да се защитя?
1. Да поискам от лекар документ, в който писмено да удостовери констатираните увреждания или следи от насилие;
2. Да се включа в програми за превенция и защита от домашно насилие и програми за помощ на пострадали;
3. Да подам молба до районното управление на МВР за налагане на спешни мерки за закрила от домашно насилие;
4. Да подам молба за издаване на заповед за налагане на защитни мерки, причинени от домашно насилие до районния съд по постоянния или настоящия адрес директно или посредством районното полицейско управление. Към молбата се прилага и декларация за извършено насилие.
Те се подават в срок от 1 месец от установяване на домашно насилие. Могат да бъдат подадени:
• от брат, сестра или лице, с което съм в родство по права линия;
• от настойника или попечителя;
• от директора на дирекция “Социално подпомагане” – за хора, които са непълнолетни, поставени под запрещение или с увреждане;
• НО молба могат да подават собственоръчно и навършилите 14-годишна възраст или поставените под ограничено запрещение.
При подаване на молбата не се дължат държавни такси. Мерките за защита от домашно насилие са изредени в чл.5 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Компетентен е районният съд по постоянния или настоящия адрес. Той образува дело в следствие на молбата и се произнася с решение – заповед за налагане на мерки за защита. Това решение може да се обжалва пред окръжния съд в 7-дневен срок от получаването му. Жалбата подавам чрез съда, постановил решението, с препис за другата страна по делото без да заплащат държавни такси. Окръжният съд разглежда жалбата в 14-дневен срок и се произнася с окончателно решение.
Важно да се знае относно действията на служителите на МВР по ЗЗДН:
Методическите указания на МВР за действията на служителите по Закона за защита от домашно насилие от 02.02.2024 г. описват взаимодействието и действията и на всички ангажирани служители и разписват и индивидуалната превенция, която трябва да се осъществява както към жертвата на домашно насилие, така и към извършителя, с цел да се избегне вторична виктимизация и да се предотврати извършването на други деяния. В тях е залегнал и Алгоритъм за оценка на риска при разпознаване на случаи на домашно насилие, с приложени протоколи (въпросници) към него (чл. 6г, ал.2, т.1б от ЗЗДН).
Съгласно Методическите указания, полицейските служители, изпратени за проверка на сигнал за домашно насилие, предприемат действия за отделяне на пострадалото лице от извършителя, като провеждат беседи с двете страни поотделно. Те изготвят доклад за посетен сигнал на домашно насилие (Приложение № 1 от Методическите указания) и попълват въпросник (Приложение № 2) за потвърждаване или отхвърляне наличието на домашно насилие. При потвърждаване, се активира протокол-процедура (Приложение № 3), чрез който разясняват на пострадалото лице правата му по ЗЗДН, като своевременно го уведомяват, че при престъпление от общ характер наказателното преследване се води от компетентните органи, независимо дали пострадалото лице желае това. Лицето се насочва към специализирани услуги и се съветва при нужда, незабавно да се свърже с оператор за спешни повиквания на тел. 112. По отношение на извършителя на домашно насилие, се съставя протокол за предупреждение (чл. 65 от ЗМВР). Когато лицето лично се яви в структурите на МВР, или е получен сигнал от други източници за лице, пострадало от домашно насилие, след регистрирането на сигнала, се попълва въпросник за оценка на риска (Приложение № 4 и № 5). При случаите, в които има издадена заповед за защита от съответния районен съд, с наложени мерки за защита, полицейският служител, в срок до 7 дни, провежда беседа с извършителя на домашно насилие, като писмено го предупреждава за спазването на наложените мерки, разяснявайки, че неизпълнението на заповедта за защита е престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс, предвиждащ лишаване от свобода до 3 години или глоба до пет хиляди лева, като лицето, нарушило заповедта се задържа незабавно от полицейските служители. В същия срок (7 дни), полицейският служител беседва с жертвата на домашно насилие и попълва Въпросника за оценка на риска, целящ да измери степента на риск от увеличаване тежестта на нараняванията или смърт в следващ инцидент на насилие. Въпросникът се попълва и от жертвата съгласно нейните преживявания по отношение на ситуацията на насилие. При висок и екстремно висок риск, се предприемат мерки за наблюдение на извършителя.
Наши спонсори са:
Български трактори на добри цени при изключително качество